Версия Пеликан

Закладки
Читать
Cкачать
A   A+   A++
Размер шрифта
Версия Пеликан - Гришам Джон

Отрывок из книги

Ръниън се залюля на стола си, грабна един кламер и почна яростно да го изправя. — А как стоят нещата тук, вътре? Луис въздъхна и едва не се усмихна. — Не ни безпокои тази сграда, председателю. Лесно може да се охранява. Не очакваме никакви проблеми вътре. — Къде тогава? Луис кимна към прозореца. Шумът растеше ли, растеше. — Там, навън. По улиците е пълно с идиоти, маниаци и всякакви екстремисти. — И до един ни ненавиждат. — Очевидно. Освен това, председателю, много ни тревожи съдията Розенбърг. Все така отказва да допусне нашите хора в дома си и ги кара да висят по цяла нощ в колата на улицата. Позволява само на любимия си полицай… как му беше името, Фъргюсън май, да пази отвън пред задната врата, и то само от десет вечерта до шест сутринта. Никой не може да припари в къщата, освен съдията и санитарят му. А вътре се прониква съвсем лесно. Ръниън зачопли ноктите си с кламера и лекичко се поусмихна, сякаш на себе си. Смъртта на Розенбърг, причинена с каквито и да било средства или начини, …